ISO 9000 е серия международни стандарти, описващи изискванията към системите за управление на качеството в различни организации и предприятия.
Серията стандарти ISO 9000 е разработена от Технически комитет 176 (ТК 176) на Международната организация по стандартизация. В основата на стандартите лежат идеите и постановките на теорията за всеобщ (тотален) мениджмънт на качеството (TQM).
Прието е да се смята, че при разработването на първата версия на стандартите ISO 9000 ТК 176 се е ръководил от британския стандарт BS 5750, разработен от Британския институт за стандарти (BSI).
Серията стандарти ISO 9000 нееднократно се е преразглеждала:
- първата версия е публикувана през 1987 г.;
- втората версия е публикувана през 1994 г. и представлява уточнена версия на тази от 1987 г.
- третата версия е разработена през 2000 г. чрез радикално преразглеждане на версията от 1994 г.;
- четвъртата версия на стандартите не е публикувана едновременно: през 2005 г. е публикуван стандартът ISO 9000:2005, а през 2008 и 2009 г. – стандартите ISO 9001 и ISO 9004. Въпреки очакваното пълно преразглеждане на версията от 2000 г., ТК 176 решава да се ограничи с „козметични“ изменения – поправка на неточности и неясни изрази. Като причини за отказа от съществени промени и забавянето на издаването на новата версия са посочени желанието да се продължи срокът на действие на съществуващите сертификати на организациите (т.е. да се запази статуквото в сертификационния бизнес).
- петата версия на ISO 9001 е публикувана на 23 септември 2015 заедно с ISO 9000.
Съответствието с изискванията на ISO 9001 свидетелства за определено ниво на надеждност на доставчика и добро състояние на неговата фирма. От гледна точка на съвременните компании съответствието с изискванията на ISO 9001 е онова минимално ниво, което дава възможност да се излезе на пазара. Самият сертификат за съответствие с ISO 9001 е външно независимо потвърждение, че изискванията на стандарта са постигнати.
Стремежът за предлагане на отличен краен продукт/услуга и непрекъснатото му подобряване и адаптиране спрямо изискванията на клиента, се съчетава с лидерски подход към работните кадри. Той включва пълноценна комуникация и пълна проследимост на производственият процес, личен пример, съпричастност, разбиране и удовлетворяване настоящите нужди на персонала.
Концепцията цели постигане на сътрудничество и сплотеност между всички звена в организацията, подобрен контрол върху работната специфика, който позволява моментално отстраняване на грешките и пропуските в зародиш. Статистиката отдавна е доказала, че реализацията на тези цели води до повишена продуктивност и висококачествени резултати. Затова те вече са придобили статут на неписано правило за почти всяка организация с амбиции за конкурентоспособност.
